ФАР ЕМИНЕ, GPS 42°42.08'N; 027°54.00'E

Фарът на нос Емине е запален на 15 декември 1880 г. Неговото построяване е дело на френската компания за изграждане и поддръжка на фаровете на Турската империя „Collas &Michel“. Фарът е издигнат само на два километра от село Емона. Кулата е бяла, кръгла, с височина 9 м. До нея е изградена постройка за фаропазачите. Огънят е на 64 м над морското равнище и е видим на разстояние 21 морски мили. Тогава той свети с бяла светлина, пробляскваща на всеки 10 сек. Оптиката му е „Barbier & Fenestre“, произведена във Франция, от пета степен, въртяща се.

Фарът е модернизиран през 1932 г., когато е сменена оптиката с „Julius Pintsch“ – с маслен газ, без да се променя характеристиката на фара. В края на 30-те години там е установена и метеорологична станция, обслужвана от фаропазачите. През 1961 г. фарът е електрифициран с нов оптичен механизъм „ЭМН – 500“, СССР. По това време са построени нови помещения за фаропазачите, осигурени са аварийни дизелови агрегати. От 1962 г. действа и радиофар тип „КРМ – 100“, съветско производство, с позивни „ЕИ“ и с радиус на действие 150 морски мили.

Понастоящем светлината на фар Емине е бяла, пробляскваща през 6 сек (светлина 1,5 сек, тъмнина 4,5 сек) със сектор на действие 360°. Светлинният сигнал е видим на 20 морски мили. Последното обновление на фаровата оптика е извършено през август 2014 г., когато е монтиран фотоволтаичен (соларен) панел „SM – 20Р2“: светодиоден осветител с кръгово действие и с автономно токозахранване.