Шабла

ШАБЛЕНСКИ ФАР, GPS 43°32.42'N; 028°36.42'E

Фар Шабла е най-северният български фар и еразположен на най-източната точка на Република България. На 15 юли 1856 г. фарът започва да излъчва постоянна светлина за мореплавателите. Кулата на фара представлява пресечена осемстенна пирамида. Тя е висока 32 м и се издига на 36 м над морското равнище. До фенерното отделение водят 132 стъпала.

Промяна в характеристиките на фара са извършени след смяната на оптиката през 30-те години на ХХ в., по времето, когато фарът е в границите на Румъния. По това време е променен и външният вид – в червено и бяло, на широки хоризонтални ивици. Новата оптика е „AGA“, произведена в Швеция. Този тип фарово оборудване е считано за най-доброто за светещите навигационни знаци, включително и фаровете, за почти целия ХХ век.От 1949 г. да поддържа фара е определен Иван Хаджииванов, който заедно със семейството си прекарва тук 33 години.

От края на 1949 г. фарът преминава под ведомството на Военноморските сили на Република България. През 1957 г. ацетиленовата горелка е заменена с електрическа крушка. От 1987 г. апаратурата на оптиката е „ACA 500 М“, съветско производство.

Днес характеристиките на фара са бяла, проблясваща светлина, с честота 20 сек (светлина – 0.5 сек, тъмнина – 0.5 сек, светлина – 0.5 сек, тъмнина – 2.5 сек, светлина – 1.0 сек, тъмнина – 15.0 сек), със секторът на действие е 360º. Сигналът е видим на разстояние до 17 морски мили.