ФАР ГАЛАТА, GPS 43°10.21'N; 027°56.70'E

Фарът на нос Галата е открит на 15 август 1863 г. Построен еот дружеството „Collas &Michel“. При влизането му в експлоатация фарът излъчва постоянна бяла светлина, която е видима на разстояние 12 морски мили. Неговата кула е на височина 50 м над морското равнище.

През 1910 г. е проектиран нов фар. Новата железобетонна кула е изградена по-навътре в сушата – на 42 м от края на носа. Фарът започва да излъчва светлинни сигнали от 15 декември 1913 г., оптиката му е произведена от „Barbier, Bénard & Turenne“ и е от трета степен.

През 1932 г. е монтиран наутофон, а през 1938 г. фарът е електрифициран. През 1939 г. Наутофонът е заменен с нова звуково-сигнална инсталация „Julius Pintsch“. Тя е монтирана през следващата 1940 г. и работи с дизелов двигател. През 1987 г. оптиката е сменена с нова – „AСА-500М“.

През 1998 г. свлачищни процеси оставят фаровата кула и зданието на ръба над морето. Разрушени са и се оказват в морските води останките от първата фарова кула, построена през 1863 г. Затова е предприето строителството на нов фар, още по-навътре от опасния бряг. Новият фар е открит на 11 юли 2001 г. Неговата кула е с височина 21 м, а огънят е на 77 м над морското равнище. Видимостта откъм морето е 22 морски мили. Фарът е различен по архитектура от предшествениците си –осмоъгълна бетонна кула на бели и бежови вертикални ивици. Характеристиката му е: за 15 сек – светлина 0,5 сек, тъмнина 1,5 сек, светлина 0,5 сек, тъмнина 2,0 сек, светлина 0,5 сек, тъмнина 10,0 сек (три проблясъка и паузи в интервалите от по 5 сек).

В наше време още действа наутофон „Julius Pintsch“, тип D-5. Той излъчва буквата „В” (Варна) по морзовата азбука (продължителността на сигнала е 30 сек: звук – 2.0 сек, мълчание 1.0 сек, звук 4.0 сек, мълчание 1.0 сек, звук 4.0 сек, мълчание 18.0 сек и бива задействан при намалена видимост под 30 кабелта. В зависимост от наситеността на атмосферата с вода (мъгла, дъжд или сняг) минималната чуваемост на сигнала е 2 морски мили.