История
Хидрографска служба е създадена на 2 декември 1883 година, когато командирът на Дунавската флотилия и Морската част капитан-лейтенант Зиновий Рожественски пише рапорт до княз Александър Батенберг за изграждане на метеорологическа станция при Дунавската флотилия в гр. Русе.

През 1894 г. започват метеорологичните наблюдения по черноморското ни крайбрежие, а от 1895 г. към тях се прибавят и хидрологичните – измерване на морското равнище по водочетните стълбове (пегели), установени във Варненското и в Бургаското пристанище.
Данните за първите хидрографски дейности датират от есента на 1896 г., когато българският военен флот предприема хидрографско заснимане на Бургаския залив във връзка с плановете за устройването на бъдеща военноморска база. През пролетта на 1897 г. лейтенант Матей Стойков започва промерна дейност по Варненското езеро и прилежащите му околности с цел строителство на флотски казарми и пристани в района.
През 1904 г. началникът на Дунавската флотилия капитан II ранг Матей Стойков завършва работата по съставянето на първата българска навигационна карта на р. Дунав. Нейният оригинал се съхранява във Военноморския музей.
През 1908 г. под ръководството на лейтенант Неделчо Недев е изработена първата българска морска навигационна карта-план на Варненския залив, чийто оригинал се съхранява в Хидрографска служба.

През 1932 г. се създава Хидрографско отделение към Държавния географски институт. Първи негов началник е завършилият през 1931 г. специализацията си по астрономия и навигация в Сорбоната морски офицер лейтенант Борис Рогев.
Военният флот предоставя на Хидрографското отделение кораба „Камчия“ и други плавателни средства. Под ръководството на Рогев през 1933 г. се проучва и картографира в мащаб 1:10 000 Варненският залив. В периода 1942 - 1944 г. са извършени хидрографски проучвания на участъци от северното крайбрежие на Егейско море и магнитни измервания във Варненския и в Бургаския залив.

През 1945 г. Рогев извършва хидрографски проучвания по нашето крайбрежие със стражевия кораб „Беломорец“.
С постановление на Министерския съвет №11 от 23 март 1949 г. съществуващата към Дирекция „Водни съобщения“ Хидрографска служба преминава отново към Военноморския флот.
През 1950 г. се сформират отделение „Средства за навигационно осигуряване“ и отделение „Карти и лоции“, а от 30 октомври 1950 г. със заповед на Командващия на ВМФ се създава „Хидрографен отдел“ към Щаба на ВМФ с началник капитан-лейтенант инж. Евстати Димитров Статев.
През м. септември 1951 г. е сформирано „Хидрологично отделение“.
През м. октомври 1952 г. Хидрографният отдел при ВМФ се преименува в „Хидрографска служба“ към щаба на ВМФ.
В края на 1955 г. към Варненската и Бургаската военноморски бази със заповед на Командващия на ВМФ са сформирани хидроучастъци, а наличните в службата рейдови катери са предадени на тях.
Нa 26.04.1976 г. Хидрографска служба получава нов специализиран хидрографен кораб с името „Адмирал Бранимир Орманов“. Същият е построен в гр. Гданск, Полша и вярно служи цели 32 г. на флота.

На 01.10.1979 г. Хидрографска служба придобива Брегова радионавигационна система „БРАС“, предназначена за нуждите на хидрографските изследвания и осигуряване учебно-бойните действия на корабите от флота.
На 21.11.1981 г. са приети на въоръжение два хидрографски катера проект 612 построени в “ТЕРЕМ – КРЗ Флотски арсенал – Варна”.


Голям прогрес Службата постига през 1988 г., когато под ръководството на Научно-изследователския сектор при ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“ са разработени пакет от приложни програми за обработка на хидрологични и хидрографски данни, с което се полага началото на автоматизация на обработката на информацията на Хидрографска служба.
От 01.04.2000 г. е пусната в експлоатация референтна станция на GPS и заменя действащата дотогава система „БРАС“.
На 01.11.2011 г. Хидрографски район Варна и Хидрографски район Бургас се преподчиняват на Хидрографска служба.
На 11.05.2018 г. Хидрографска служба става пълноправен член на Международната хидрографска организация.
