ФАР МАСЛЕН НОС, GPS 42°18.48'N; 027°47.59'Е

Фар Маслен нос е пуснат в действие на 25 юли 1932 г., катопреди това е имало петролен фенер с постоянна светлина. Фаровата кула е 7-метрова цилиндрична каменна зидария, боядисана е в бяло. Разстоянието от морското равнище до върха на фаровата оптика е 37 м.Фара е с въртяща светлинна инсталация „Julius Pintsch”.

Южно от фаровата кула е построена каменна кабина, висока 3 метра, върху която е поставена бронзова камбана. В камбаната е поставен механизмът. Пущането на сигнала в действие става ръчно. Характеристика: звън, пауза 3 сек, звън, пауза 6 сек и повторение. Разпространение на звука – 1,5 морски мили. Времетраене на едно навиване на механизма – 2 часа. Сигналът е бил в действие от 30 юни 1937 г. до 1981 г.

От 1961 г. от територията на фар Маслен нос започва да действа радиофар тип „КРМ – 100“ (СССР), с позивни „М-Н” (– –, – .). Радиусът на действие е до 100 м. мили.

През 1968 г. светлината е подменена с фарова глава „ЭМ-500“, като през 1976 г.фарът е електрифициран.В периода 1980-1981 г. на Маслен нос е монтиран най-модерният тогава в България автоматичен светещ фар. При него подмяната на изгорелите крушки и преминаването от основно на аварийно захранване и обратно става изцяло автоматично. Фаровата оптика вече е „АСА-500М“ и направените измервания показват, че светлината на фара може да бъде видяна до 20 мили в морето. През 2013 г. е направена последната модернизация, когато на фара е монтиран фотоволтаичен панел „SM-20Р4“ със светодиоден осветител с автономно слънчево захранване.

Излъчваната от фара светлина е бяла, групово пробляскваща, с периодичност 17,2 сек (0,4 сек – светло, 4 сек – тъмно, 0,4 сек – светло, 4 сек – тъмно, 0,4 сек – светло, 8 сек – тъмно). Сектор на осветление – кръгов 360°, видимост – 17 морски мили.